Facebook

Трябва да се търсят конкретни решения за всеки проект



16.11.2015 / 17:14 - citybuild.bg

Това каза арх. Ангел Захариев по време на конференцията за фасаден инженеринг.

 

В третия поред форум на ЕТЕМ той представи опита на "А и А Архитекти" и на екипа от инженери, с които работят в проектирането на фасади на сложни проекти. Той обърна внимание на някои проектантски предизвикателства и пътя до решения, базирани на портфолиото на бюрото.

 

Снимка: citybuild.bg 

 

В днешно време всичко се усложнява, включително и проектите, които правим, затова архитектурата е предизвикателство - към конкретната задача, конкретния обект, техническите трудности, към клиентите и към индустрията, която трябва да осъществи нашите архитектурни идеи. Вървим от ера на масова продукция към ера на къстамизация. Трябва да се търсят конкретни решения за всеки конкретен проект. Надявам се заедно с колегите фасадни инженери да разработим нови системи, които да движат напред строителната индустрия, каза арх. Захариев.

 

Един от интересните аспекти е връзката между архитектурата и продуктовия дизайн. Можем да видим тази връзка във всички продукти, с които сме обградени, каза арх. Захариев и допълни, че тенденциите в дизайна се сменят толкова бързо, че строителната индустрия догонва процеса на приближаване и отдалечаване на продуктовия и масовия дизайн спрямо архитектурата.

 

Снимка: citybuild.bg 

 

Друга интересна връзка е между архитектурата и технологичната акселерация. Според арх. Ангел Захариев мобилните телефони например се променят много бързо, докато архитектурните течения и строителната индустрия се развиват с много по-малка скорост. Третият аспект, на който арх. Захариев обърна внимание, е връзката между архитектурата и градския контекст - каква роля играе архитектурата във времето и как тя се вписва или влиза в конфликт с градската среда.

 

Арх. Захариев разказа за един от първите обекти на „А и А Архитекти" като самостоятелно студио. Това е последната сграда в Бизнес парк София, която е трябвало да се съобрази с локалния контекст, с наследената архитектура с голяма степен на ортогоналност и използване на традиционни материали. „Изследвахме човешките потоци, които напомнят движението на воден поток, който намира своите криви, образува меандри, успокоява се и се забързва, и решихме част от сградата да е ориентирана към успокояването на потоците. За нас предизвикателството беше да използваме нови начини за интегрирането във фасадата на традиционни елементи като щори в по-интересна архитектурна форма. Създадохме „кутии" от неръждаема стомана, в които те се скриват", разказа арх. Захариев. 

 

 

 

Друг интересен елемент в проекта за последната сграда в Бизнес парк София са вертикалните линии на фасадата, които според арх. Захариев показват известен синтез между архитектура и изкуство - елементи, които не са свързани толкова с функцията на сградата, а по-скоро въздействат емоционално на хората. „Създадохме зони с ивици от алуминий, завъртяни спрямо оста си на определена периодика, като така се получава игра на светлината. Тогава осъзнахме проблема, че линеарният процес в дизайна не работи, защото в случая говорим за нещо, което отива по-скоро към областта на занаятите и изкуството. Масовите системи, които тогава бяха на пазара, не можеха да поемат такива решения и трябваше да се работи в близка връзка с инженери и фасадни консултанти, за да може да бъде реализиран проектът. Установихме, че когато искаме нещо различно от традиционното, трябва още от самото начало да работим с експертите, свързани с фасадите, за да реализираме нашите идеи", каза арх. Захариев.  

 

 

Арх. Захариев постави акцент върху нестандартните решения в проекта Капитал Форт. Това е труден и дълъг проект за „А и А Архитекти", защото до този момент няма проектирана и изпълнена сграда с такава височина в България. От архитектурното студио е трябвало да научат доста неща от международния опит. „Изследвахме кривите на сградите наоколо. Решихме да използваме пространствената им композиция и тяхната геометрия, открихме повтарящи се мотиви - плавни криви, и се съобразихме с контекста на средата", сподели арх. Захариев.

 

Снимка: citybuild.bg 

 

Един от запомнящите се елементи са вертикалните ивици, чиято цел е да се подчертае архитектурата и да се направи препратка към скоростта, свързана с ритъма, свързан от своя страна с повторението. Това са сложни елементи, на които проектантите разчитат за създаването на характерната за сградата крива, която подчертава нейната форма, прави препратка към околните сгради и е свързана с изследването на автомобилния дизайн и пренасянето му в архитектурата. 

 

 

По отношение на енергоспестяването проектантите залагат на пасивни мерки - изследвана е ориентацията на сградата, интегрирани са повече плътни части в югозападната фасада, за да се намали пряката слънчева енергия в интериора. За фасадата са направени тестове едно към едно и на нестандартните елементи, като едно от предизвикателствата е било утилизирането на формата и свеждането й до многобройни повторяеми елементи, за да мотат те да бъдат произведени предварително в индустриални условия и след това монтирани на обекта.

 

Архитектурата създава и местен фолклор, каза арх. Захариев по повод наименованията, с които проектантите наричат нестандартните елементи в проекта. Едни от тези елементи са „бъчвите" с трапецовидните панели в полигоналните зони в две равнини на ниската сграда - новаторско решение за плавен преход между отделните части на фасадата. При работата над "бъчвите" става ясно, че традиционните системи не работят и е необходим подход на принципа на слоевете на луковицата. Започнахме да работим от външния пласт навътре, каза арх. Захариев. 

 

 

Друг елемент от фасадата са „куршумите", които са на границата на архитектурата и авио индустрията. Това са сложни инженерни решения, които са наложили изработването на прототипи с 3D принтери, за да бъде направен конкретен модел на възлите и те да бъдат произведени.

 

Още един характерен елемент от фасадата на Капитал Форт са т.нар. от архитектите „булносове" -където те отново се сблъскват с процеси, свързани по-скоро с проектирането на автомобили и самолети, отколкото на сгради. Наложила се е близка работа с инженерите, за да се получат триизмерните модели, процесът да бъде управляем и моделите да бъдат произведени тук с местни компании. „Забавлявахме се" и с други неща, каза арх. Захариев - с покритие на рампи и създаването на нова система чрез огъване на листове ламарина върху сложни форми.

 

 

Може би трябва да преосмислим термина „фасада" и по-скоро да говорим за обвивки - външна и вътрешна, защото в проекта срещнахме трудности и в интериора, каза арх. Захариев. „Едно от най-интересните неща беше „поничката" - място, където ескалаторите излизат от подземните паркинги. Това е един от примерите, че конструкцията би трябвало да има по-тясна връзка с формата. Имахме и други елементи като зимната градина, за която всъщност използвахме метод за създаване на истински кораб. Имахме и експерименти с материалите, като идеята беше игра с възприятието на геометрията и светлината".

 

 

Предизвикателства в създаването на обемите на сложните и нестандартни форми на Музейко е трябвало да бъдат преодолени от „А и А Архитекти". Концепцията за визията е основана на създаването на три „планини" с нерегулярни форми, които да напомнят български ландшафт и да бъдат покрити с три пластични обема с облицовка от дърво, текстил и керамика, пресъздаващи традиционните български занаяти дърворезба, шевица и рисувана керамика.

 

 

Решихме облицовката да бъде абсолютно независима от това какво се случва във формата. Трябваше да възобновим изоставена сграда, спазвайки контурите й, и да извършим сложен процес по нейното укрепване, като осъществим нестандартните обеми. Отново установихме, че чертежите са излишни. Намерихме решение за унифициране на триъгълни елементи с възли, но цената му не кореспондираше с бюджета, затова впоследствие този модел се трансформира в комбинирането на различни системи с цел поевтиняване на строителството. От тази гледна точка беше по-лесно да се направи кофраж и да се излее формата от бетон, като се опитахме да работим на принципа на луковицата - създадохме обвивка и трябваше да я транслираме навън и навътре, за да контролираме всички слоеве. Накрая бяха положени индивидуалните елементи, които наподобяват рисувана керамика чрез композитен материал", каза арх. Захариев.

 

 

Принципът за изграждане на кораби отново е приложен в друга конструкция в детския научен център. С цел опростяване на процеса формите се разделят на секции и последователно се покриват слой по слой с вторична геометрична конструкция и слоеве термопанели и облицовка. Така са получени нестандартни геометрични форми, които изненадват и в интериорното пространство.

 

Още един интересен момент в сградата е комбинацията между прозрачна и непрозрачна част от фасадата - за да се получи ефектът на преливане между вътрешно и външно пространство, което искаме да видим и не искаме да видим, върху стъклата е използван дигитален печат.

 

 

Различна през деня и нощта сграда и кула с формата на арка са двата текущи проекта на „А и А Архитекти". Офисната сграда към производствен комплекс на фирма в Плевен спечели първото място в конкурса „АРХ ИНОВА 2015". „След всички сложни неща искахме да създадем нещо съвсем изчистено. Това е сграда-паралелепипед, солидна през деня и прозрачна вечер - с възможност за видимост на конструкцията", отбеляза арх. Захариев. Независимо от стандартните фасадни елементи обаче, стремежът на проектантите да отговорят на съвременните изисквания за енергийна ефективност отново налага разработването на нестандартни решения.

 

 

Базирайки се на принципа на обща работа от самото начало с фасадните инженери, „А и А Архитекти" работи и по проект за друга висока сграда в България. Идеята е базирана на това, че арката е един от символите, които традиционно присъства в нашата архитектура от векове, и тя ще определи формата на сградата. „Ще следваме последователността от слоеве, дефинирайки първо външната геометрия и след това чрез съвременните възможности на софтуера и параметричния дизайн ще разграждаме тази форма на отделни елементи и типове, които да могат да бъдат повтаряеми и да бъдат произведени в промишлени условия", каза в заключение арх. Ангел Захариев.

 

Снимки: citybuild.bg 

Eма Димитрова