Свежо
Facebook
Twitter|
17.10.2013 / 17:11 - citybuild.bg
Проучвания на академично ниво, иновации, продукти и проблеми, с които се сблъскват екипите за фасаден инженеринг, бяха акцентите във втората конференция, организирана от ЕТЕМ.
Снимка: citybuild.bg. Спиридон Катоподис, търговски директор на ЕТЕМ Груп, откри конференцията, която се проведе в събота в Sofia Event Center в Paradise Mall
Снимка: ЕТЕМ. Инж. Венета Новакова, директор R&D ЕТЕМ Груп, поздрави участниците във форума под мотото Etem+Facades+Energy+Performance и подчерта, че в него са поканили едни от най-добрите специалисти
Тестването и получаването на резултати от прилагането в проекти, както и иновациите, са основни сфери на дейност относно фасадните системи, които идват главно от академичната общност. Проф. Кнаак разказа за прототипите, които правят, както и за различни разработки за нови фасади.
Съхраняването на енергия беше един от акцентите в неговата презентация. Още при проектирането трябва да се прецени какви материали да бъдат използвани и това е много важно за конструкцията на една сграда. Разработваме и варианти за рехабилитиране на сгради и правим експерименти, каза проф. Кнаак. Във връзка с това той сподели нещо, от което може да вземем пример в България - на запад организират курсове за деца за необходимостта от саниране на жилищните сгради, а те от своя страна убеждават родителите си.
Проф. Кнаак представи и магистърската програма за инженери - MSC Fasade Design. Програмата учи как да се проектират и разработват фасадни конструкции, като основни теми са консумацията на енергия, устойчивостта, реализацията, типологията, изработката и монтажът на фасади.
Програмата Fasade Design е свързана с различни изследователски групи в международна мрежа от университети, а студентите могат да се възползват и от връзка с професионална практика.
Снимки: ТU Delft
Инж. Пфанер е работил за Bilfinger Berger и Philipp Holzmann AG Contracting Company. Има дългогодишен стаж като проектов мениджър и тийм лидер в Bilfinger Berger, Bollinger + Grohman. Инж. Пфанер участва като лектор и в първата конференция по фасаден инженеринг, организирана от ЕТЕМ през 2011 година.
Той преведе участниците във форума през различните перипетии и търсенето на варианти за фасади в зависимост от спецификите на даден обект. Един от тях е хангар в Залцбург, където структурният дизайн е бил много успешен и това е причината Bollinger+Grohman Ingenieure да започнат да мислят за фасаден инженеринг.
Снимка: Bollinger+Grohman Ingenieure
Deichmann Library в Осло. Предизвикателството е било използването на дневната светлина и това е довело до много проучвания както за интериора, така и фасадата на сградата. За постигане на прозрачност, тя се състои главно от два „слоя", които едновременно предпазват от слънцето и в същото време осигуряват необходимата светлина в сградата.
Снимка: Bollinger+Grohman Ingenieure
Bratislava Culenova New City Center - сред предизвикателствата са били екзоскелетът на фасадната структура, защитата от слънцето и ограниченият бюджет. Bollinger+Grohman Ingenieure избират външно засенчване с вертикални и хоризонтални ламели.
Снимка: Bollinger+Grohman Ingenieure Highrise Seoul, RBBW - от Ренцо Пиано. Трудностите на този обект идват от високите изисквания за енергийна устойчивост, големия коефициент на остъкляване, необходимостта от засенчване и използването на материали от местния пазар.
Снимки: Bollinger+Grohman Ingenieure
Арх. Каранух се фокусира във високофункционалното проектиране със специален акцент върху формата, поддържащата структура, обвивката на сградата и връзката между основните елементи и функции на сградата. Участвал е в изграждането на значими обекти в Средния Изток, изучавайки принципите на ислямската архитектура и многообразните й стилове. По-късно се премества в Европа, където дава своя принос в проектирането на различни сгради, където работи с водещи имена като Сантяго Калатрава, Ричард Роджерс, Аруп и много други.
Арх. инж. Каранух разказа за предизвикателствата във фасадите чрез различни проекти, спря се на разбирането за „зелено" строителство, както и на важността от съобразяването с различни фактори и комуникацията между специалистите. Той изрази мнение, че много се говори за „зеленото" строителство, но това не е истинската същност на устойчивостта, защото се представя по погрешен начин.
„Задайте си въпроса откъде идва енергията за вашето производство - например ТЕЦ, ВЕЦ, АЕЦ. Те не са устойчиви и „зелени". Можем да правим устойчиви сгради или като се върнем към традициите (използване на камък, тухли, дървен материал), или като ги правим от съвременни, иновативни материали. За да има сгради с добри показатели, се използват двойни, тройни и дори вече четворни стъклопакети. Но повечето от тези енергийно ефективни сгради са собственост на най-богатите корпорации. Моята майка или баща ми искат да си построят жилище, но не могат да използват такива системи. И докато има горива на относително достъпна цена, хората няма да могат да правят истински устойчиво строителство. Затова ние често проектираме неефективни фасади и компенсираме лошите им показатели с механична вентилация и климатизация. Не се сърдете на собствениците, които не дават пари за устойчива сграда", каза Каранух.
Голямото значение на работата в екип и ролята на всеки един специалист по веригата беше следващият акцент в изказването на Абдулмаджид Каранух. „Когато работите, не трябва да мислите, че работите сами, защото има много заинтересовани страни. Важен е собственикът и неговият манталитет. След това - архитектът - в повечето случаи той иска да направи нещо иновативно, творческо, защото това е неговото наследство, иска да гради репутация, но иска и печалба. Архитектът често прави сложни форми, без да има идея как ще бъде поддържана тази конструкция или какви са критериите за техническите показатели на сградата. Той хвърля една рисунка на инженера и казва: „Реши ми проблемите". А инженерът иска да прави предизвикателни проекти, но поема цялата отговорност за целостта и интегритета на сградата и затова е под сериозен стрес.
Стигаме до хората, които определят разходите за проекта, които нямат идея какво правят другите двама. Те знаят, че това струва пари и всичко, което не разбират, се превръща в риск и съответно - в повече пари. Хората, които остойностяват проекта, могат да станат най-големия ви враг, ако не ги включите на ранен етап в проектирането.
След това - изпълнителите. По моя опит - 100% от тях се водят от печалбата. Разбира се, те искат да гарантират, че сградата няма да падне и няма да има компромиси с нея. А единствената причина за това е, че ако се случи, те ще платят за това. Интересува ги колко бързо и колко евтино ще направят нещо.
Специализираните изпълнители са най-добрите приятели - те правят инженеринг на елементите на сградата, имат възможности и способности за изследователска и развойна дейност. Естествено, не тези, които копират, защото могат да предложат неподходящ продукт в неподходящ контекст.
И накрая - можем да научим много от самите работници, които са били на „бойното поле", защото не винаги сме помислили за всичко", каза арх. инж. Абдулмаджид Каранух.
Той припомни и няколко проекта, с които даде пример за различните проблеми, с които се сблъсква един екип по фасаден инженеринг и как се справя с тях. Един от обектите, на който арх. Каранух е работил, е жилищна сградата в Малмьо, Швеция, с огъната усукана конструкция.
Концепцията на архитекта е структура, наподобяваща извит човешки торс.
Снимка: citybuild.bg
„Всичко беше предизвикателство в този проект - силни ветрове, големи отклонения, разлики в температурите (от минус 16 до 30 градуса), сложност на геометрията", каза Каранух.
Фасадата е разделена на две системи - spine и cube, като всяка промяна в едната система е водела до промяна в другата. Още едно предизвикателство е било, че едната фасада се накланя и е трябвало да се засекат в една линия с двойно усукване. „Поне три седмици работих, за да намеря геометрията", казва арх. инж. Каранух. По тази причина са използвали специален софтуер.
Снимки: citybuild.bg
Следващият обект с много предизвикателства са метростанции в Дубай. На снимката долу вляво е първоначалната идея - архитектите искали да имат около 127 метра покрив, който да се държи на четири наклонени колони. Имахме много трудности и много работа по този проект, защото, за да съкратим разходите, трябваше да отпаднат допълнителни структури. Разработвах сложни конуси, а с инженерите търсехме най-оптимизираната конструкция, каза Каранух.
Снимка: citybuild.bg
В проекта са направени много микропромени, а специални елементи заместват първоначалната идея на наклонените колони, като поддържат и стъклената фасада. След много изчисления е намалено теглото на стоманата, като в същото време е интегрирана структурата на покрива с тази на фасадата.
Al Bahar Towers в Абу Даби е пример за съчетаване на съвременни системи, стари местни технологии и вдъхновение от природната геометрия. Интересна е компютризираната слънцезащитна система, която се отваря и затваря в зависимост от позицията на слънцето, ветровете и дъждовете. Уникалните елементи в стил оригами, изработени от фибростъкло, са вдъхновени от формата на пчелната пита, от формата на отварящо се и затварящо цвете, както и от традиционните в Близкия изток дървени решетки за създаване на сянка и уединение, наречени машарабия.
Снимка: citybuild.bg
Снимка: citybuild.bg
Формата на сградата не е кръг, нито триъгълник, а нещо между двете. Кръгът може би е най-ефективен като съотношение площ-периметър, има конструктивни предимства и предимства по отношение на енергоспестяването, а триъгълникът е по-стабилен и има ориентация. Затова избрахме заоблен триъгълник, каза Каранух.
Снимка: citybuild.bg
Миналата година проектът спечели награда за иновация от съвета за високи сгради и градска среда (Council on Tall Buildings and Urban Habitat - CTBUH).
Всяка сграда е уникална и трябва да се съобразяваме с контекста, каза инж. Новакова. Тя припомни различните етапи и търсения за фасадната обвивка: „Освен стандартните изисквания за фасадата, се заговори за комфорт. След това се заговори за адаптивната фасада, а сега - за гъвкави фасади и концепции", каза тя.
Необходимо е обаче да обучим хората как да пестят енергия и как да използват локалните ресурси, смята инж. Новакова. Ние сме големи длъжници например на естествената вентилация, за звукоизолацията не се мисли, а една биоклиматична фасада е свързана с природата, с националните и водни богатства, с местните строителни материали и с екосистемите в даден регион. Според нея липсва памет и е добре да потърсим добрите примери от българските традиции в строителството с естествени материали.
За ЕТЕМ е голям успех, че успя да продаде фасаден инженеринг, каза още Венета Новакова. Всъщност иновацията е движена от наличието на проблеми - тя идва от недоволството на потребителите и вътрешната необходимост на иноватора да създаде нов продукт. Това е тежък процес и често се налага редизайн, но когато има култура на работа, а специалистите в интердисциплинарните екипи се чуват един друг, има резултат. Пример за това е системата Е99, която фирмата създаде за Капитал Форт. Инж. Новакова разказа подробности за намирането на различните фасадни решения, като подчерта, че процесът не е бил никак гладък.
Снимки: Капитал Форт
Директорът R&D ЕТЕМ Груп спомена и за използваната за първи път мембрана в първия лайфстайл център у нас - Strand в Бургас.
Снимки: Strand
Партньорите на събитието Akzo Nobel, Agrob Buchtal, Elval Colour и CCS направиха продуктови презентации по време на форума, а след това бяха представени проектите Капитал Форт (АиА архитекти) и Кулите Литекс и Софарма (Архитектоника студио), за които сме писали подробно в citybuild.bg.
|
Проф. Улрих Кнаак говори за „Фасади на бъдещето". Той е преподавател по проектиране на конструкции в 
„FORM и perForm - фасаден инженеринг в устойчиви времена" беше презентацията на 
Следващата интересна презентация направи 
Търсенето на баланс, холистичния подход в работата и диалогът между различните специалисти бяха акцентите в представянето на директора R&D ЕТЕМ Груп инж. Венета Новакова, която говори за фасадните концепции.
Във връзка с пестенето на енергия инж. Новакова спомена 
![](ages/spacer.gif"){kind=spacer}
RSS