Facebook

Индустриалното развитие на стъклопакети с воден поток е предизвикателство



25.11.2015 / 10:28 - citybuild.bg

Използването на течностите в архитектурата ще я направят по-адаптивна и енергоефективна, смята арх. Димитър Паскалев.

 

Той е част от екипа на "Архитектоника Студио"", член на Институт за нулево енергийни сгради, а самият арх. Паскалев е член на SIA. "Течности в енергийно ефективните фасади" беше неговата презентация по време на третата международна конференция за фасаден инженеринг. Арх. Паскалев анонсира голям международен проект, в който "Архитектоника Студио" съвместно с ЕТЕМ и Централната лаборатория по слънчева енергия и нови енергийни източници към БАН работи по индустриалното развитие на стъклопакети с циркулиращ воден поток.

 

 

Бях запознат с това свойство на водата и то е, че пропуска видимия спектър на слънчевата светлина, но поглъща много добре инфрачервения и ултравиолетовия спектър. Така че това, за което си мечтаех през 2010 година и се опитвах да убедя инвеститора, е да покрием голям стъклен покров с вода, която да тече и да отвежда слънчевата радиация и да пропуска дневната светлина в интериора, без да се получат отражения. Хвърлихме големи усилия в проекта, който не се случи по този начин, защото беше нужен дебел слой вода, който да покрие пространство от хиляда квадратни метра, а това означава сериозна енергия за циркулационните помпи. Имахме и проблем със замръзването на водата през зимата, течовете и други. Инвеститорът се отказа и направихме огледален покрив. Той обаче отразява слънчевата енергия върху сградите и аз съм разочарован", разказа арх. Паскалев.

 

 

 

Към 2012 година на едно изложение обаче арх. Паскалев се запленява от идеята за течаща в стъклопакета вода. „Фасадната обшивка винаги се опитва да изхвърли водата, да се защити от нея, и изобщо идеята за вода във фасадната опаковка като цяло е еретична", каза той. „Тогава видях една окачена фасада във фоайе в сграда в Испания, в която водата циркулира и отвежда слънчевата енергия".

 

 

Според арх. Паскалев, можем да превърнем фасадата в колектор, който да абсорбира вместо да отразява слънчевата енергия. Голямо предизвикателство е една такава революционна технология да навлезе в строителната индустрия, която е доста консервативна, смята той, но изчисленията и измерванията на абсорбираната радиация в такъв прозрачен слънчев колектор са показали, че биха могли да се получат енергийни приходи, които да направят сградите енергийно независими.

 

 

Можем да използваме загрятата в стъклопакетите вода за директна употреба или да я подгреем допълнително с по-високо температурни системи на покрива и да зареждаме сезонни топлинни буфери за отопляване през зимата", каза арх. Паскалев.

 

 

„Възможностите са много големи и затова като архитект започнах да мечтая, започнах да проектирам фасади, които на практика са технически невъзможни за момента - огромни стъклени витрини, пълни с вода. Прозрачни фасади - слънчеви колектори, чиято строителна физика работи по съвсем друг начин", каза архитектът.

 

 

Екипът има проекти за фасадна облицовка, която работи като хибриден колектор, т.е. циркулиращата течност е в предната част на облицовката, а задната част може да бъде оцветена по всякакъв начин.

 

 

Тогава се появява и проектът за нулево-енергийна експериментална  сграда ZEB1, който предстои да бъде реализиран.

 

 

Всъщност, абсорбирането на слънчевата радиация от повърхностите на сградите, прозрачни или непрозрачни, е техническото решение да ги направим енергийно независими. Тази технология, която абсорбира топлината от фасадите и покривите, е може би е една от най-обещаващите технологии за нулево енергийните сгради, смята арх. Димитър Паскалев.

 

Практиката за циркулиране на вода в стъклопакетите има и едно много ново и интересно приложение и то е използването й във вътрешни преградни стени и превръщането им в ниско температурни лъчисти радиатори. Според арх. Паскалев, този интегритет премахва други инсталации, за да внесе нова функция в чисто архитектурни системи. „Това, което ме шокира и впечатли е, че температурата, необходима за такъв тип отопление, е много по-ниска от стандартното ниско температурно стенно, таванно или подово отопление", каза той и отбеляза: „Естествено, премахването на инсталациите, които използваме за отопление и охлаждане, и прехвърлянето на този ресурс и ангажимент към функцията на преградните стени също звучи еретично".

 

 

И така, запален от идеята, екипът започва собствена разработка у нас, развива система за циркулация на една такава инсталация, минава през различни етапи на тестове и експерименти и в България вече има произведени такива стъклопакети. „Едно от големите предизвикателства при тази система е хидростатичното налягане и там е голямата битка с физиката. На мен като архитект за първи път ми се наложи да се занимавам с течности и хидростатика - материя, която напълно не познавах." Според арх. Паскалев анализите показват, че ако тази технология се индустриализира и приложи в големи мащаби, може да е изключително атрактивна от гледна точка на цена.

 

Източник: Intelliglass. В лаборатория в Мадрид развиват технологията от 8 години.

 

„Архитектоника студио" участва и в голям изследователски европейски проект - InDeWaG, за развитие на фасада с вода в стъклопакета /за него разказа и инж. Венета Новакова, R&D директор в Етем Груп по време на своята презентация/. Екипът от България, Германия и Испания събира експерти от всички необходими области в тесен фокус, за да се развие технологията до разпознаваема индустриална техника. „Предстои ни тригодишен период, в който ще развиваме тази техника и ще правим демонстрационни проекти. Имаме тясната специализация и познания върху материята. Надявам се, излизайки от този проект, да направим малка крачка към промяната в индустрията в използването на нещо, което природата много естествено използва, и това са течностите. В архитектурата те все още не се използват, а техните качества са уникални. Това е път към нова, много по-адаптивна, енергоефективна и интересна архитектура", каза арх. Димитър Паскалев.

 

Ема Димитрова