
13.11.2017 / 18:00 - CityBuild.bg
Това каза за CityBuild.bg на конференцията за фасаден инженеринг арх. Ангел Захариев, A&A Architects.
Снимка: ETEM
През 2005 г. Ангел Захариев основава заедно арх. Асен Милев A&A Architects. Той е и един от основателите на фондация ГРУПА ГРАД и заедно с други известни млади архитекти се бори активно за позитивната промяна в обществената архитектура и градското планиране в България.
В професионалната си практика Захариев е ръководил проектирането на мащабни инвестиционни проекти като Бизнес Парк София, Музейко, Резиденшъл Парк София и Актив-Галакси.
Бизнес Парк София, Сграда 15
Музейко
A&A Architects разчитат на широк кръг от утвърдени професионални партньори в областта на архитектурното и инженерно проектиране. Архитектурното бюро работи по едни от най-значимите в пространствено и архитектурно отношение проекти в София и България, като Sofia Capital City и Sky Fort. Офис сградата Capital Fort е първият небостъргач в София с височина от 126 метра и авангардни архитектурни форми. Целият комплекс Sofia Capital City е мащабен проект за изграждането на ново „бизнес сити" с високи и модерни сгради, което за първи път ще обединени и съседните проекти в общата среда.
Sofia Capital City
Capital Fort
Sky Fort
На Четвъртата международна конференция по фасаден инженеринг на ЕТЕМ арх. Ангел Захариев представи предизвикателствата пред дизайна и връзката между архитектурата и продуктовия дизайн, както и връзката между архитектурата и технологичната акселерация.
Снимка: CityBuild.bg
Какви са впечатленията Ви от тазгодишната конференция по фасаден инженеринг на ЕТЕМ?
За мен тази конференция вече традиционно е едно от най-силните архитектурни събития в България, а те не са много и това я прави още по-ценна. Мисля, че лекторите са много известни имена и си заслужава да чуеш от първа ръка какво е тяхното отношение към проектите им, към архитектурата, какво стои зад техните концепции, през какви трудности са минали. Това е много полезно.
От българска страна какви проекти показвате на колегите си?
Този процес е двустранен и е един непрекъснат обмен на информация - от една страна, ние разбираме повече за това какво се случва в различни краища на света, а на колегите от Япония, Китай, Германия или Дания е интересно да разберат какво се проектира и строи тук и каква логика и философия стои зад проектите, какви тенденции има в тази част на света.
Какви функции трябва да има фасадата?
Фасадата вече не е нещо, което затваря сградата и я отделя от външния свят. Тя е нещо повече - тя е мембрана, филтър, мултимедия, средство за произвеждане на енергия и много други. Нейната първична функция само да огражда вътрешно спрямо външно пространство в момента е надградена с много други функции, които може да изпълнява благодарение на развитието на технологиите.
Аз виждам доста близка връзка между развитието на технологиите и развитието на фасадите. От една страна, за едни 10-15 години параметрите на стъклата се увеличиха двойно и тройно от гледна точка на тяхната енергийна ефективност и възможността им да постигат по-добър микроклимат в помещенията независимо от огромните остъклявания. Вече е възможно да се вграждат всякакви системи за производство на всякакъв вид енергия във фасадите, те могат да бъдат интерактивни. Въпросът е като архитекти как да съумяваме да интегрираме тези технологични новости и решения в архитектурата и как да ги използваме в сградите по най-оригинален начин.
Като си „сверихте часовниците" със световно известни архитектурни бюра, къде сме ние?
Малко или много плуваме в една глобална лодка и въпреки, че сме в периферията на Европа и че не сме център на производство на нови технологии, информацията вече е толкова достъпна, че следим големите проекти, имаме първична информация и лесно си сверяваме часовниците.
В момента има едно ново поколение архитекти и инженери, които са много отворени към света. Смея да мисля, че и аз се причислявам към тази категория. Опитваме се да следваме тези световни тенденции, като разбира се, е много важно да ги пречупваме през някакъв локален контекст. Според мен проектите, които с колегите показахме на тази конференция, в по-малка или по-голяма степен, са точно в този дух. Надявам се да има все повече колеги, които да мислят по този начин.
|

