Facebook

Фасадата трябва да действа като органичен елемент на едно тяло



18.11.2015 / 15:52 - citybuild.bg

Това, за което мечтая, е обвивка, която се трансформира и се движи, адаптирайки се към средата, каза арх. Ангел Захариев.

 

Снимка: citybuild.bg 

 

Арх. Ангел Захариев е основател на "А и А Архитекти. Той е завършил архитектура през 2003г. в УАСГ, София. През 2004г. е специализирал в Институт по жилищна политика и градско развитие (Institute of Housing and Urban Development Studies - IHS) към университет Еразмус, Ротердам, Холандия. Участвал е в над 15 национални и международни архитектурни и градоустройствени конкурса. С работата си по проекти, включително и мащабни с обществено предназначение, има награди и номинации в конкурсите "Сграда на годината", "Архитект на годината", "Архитектурата на новото хилядолетие", "Нови бизнес идеи" и други. „А и А Архитекти" са проектанти на Капитал Форт и Музейко, а съвсем наскоро спечелиха и първата награда в конкурса АРХ ИНОВА за проект за офисна сграда в Плевен.

 

На третата международна конференция за фасаден инженеринг на ЕТЕМ арх. Захариев представи опита на "А и А Архитекти" и на екипа от инженери, с които работят в проектирането на фасади на сложни проекти. Той обърна внимание на някои проектантски предизвикателства и пътя до решения, базирани на портфолиото на бюрото.

 

В днешно време всичко се усложнява, включително и проектите, които правим, затова архитектурата е предизвикателство - към конкретната задача, конкретния обект, техническите трудности, към клиентите и към индустрията, която трябва да осъществи нашите архитектурни идеи. Вървим от ера на масова продукция към ера на къстамизация. Трябва да се търсят конкретни решения за всеки конкретен проект. Надявам се заедно с колегите фасадни инженери да разработим нови системи, които да движат напред строителната индустрия, каза арх. Захариев.

 

Снимка: citybuild.bg 

 

Арх. Захариев, кои са днешните предизвикателства пред фасадния инженеринг?


Видяхте по време на конференцията как лекторите, без да се познават помежду си и без да са се уговорили предварително, засягат едни и същи проблеми. Основният е, че строителната индустрия догонва тази на промишлените продукти, където нещата се случват много бързо. Виждаме как развитието на високите технологии и комуникациите се отразява на днешния свят, докато строителната индустрия е по-статична, по-традиционна и доста бавно се адаптира към всички тези тенденции.


Как се преодолява това?


Чрез въвеждането на нови технологии и преосмислянето на самия процес на проектиране. От линеарен процес, в който архитектът създава продукт, предава го на инженера, а той от своя страна го предава на изпълнителите, се преминава към сформирането на интердисциплинарен екип от самото начало на проека. В помощ е и използването на параметричните методи, така че промените в процеса на проектиране да могат да се случват много по-лесно.


Изводът е, че архитектите не могат сами да решат проблемите на сградите, трябва да работят с голям екип от фасадни инженери, конструктивни инженери, инженери по механични части. Ако  искаме да имаме адаптивна фасада например, в която нещо се движи, отиваме към машинния дизайн.


Защо обвивка, а не фасада?


Традиционното схващане за фасадата като нещо, което ни защитава от околната среда, е много остаряло. Вече срещаме сериозни предизвикателства, както е в сградата на Капитал Форт. Дори в интериора имаме много казуси, които са от сферата на фасадния дизайн, и от тази гледна точка трябва да говорим по-скоро за обвивки на сгради - вътрешни и външни, отколкото традиционно - за фасади. Виждаме, че една обвивка може да бъде адаптивна, да има най-различни функции, да спира или провежда енергията, затова схващането за фасадата вече е нещо по-различно.     


Кой е най-сложният елемент в Капитал Форт?


Елементите бяха много различни и най-сложното беше точно това, че казусите, с които се срещнахме в една сграда, бяха толкова многобройни, че все едно работехме върху 20 сгради едновременно. Решавахме всеки един казус все едно решаваме проблем на отделна сграда.


Какво беше предизвикателството при реализацията на детския научен център Музейко?


Най-сложното нещо беше да намерим подходящите технологии, които да бъдат адаптирани  и произведени в България, за да може да се реализира тази интересна архитектурна концепция.


Кажете малко повече за параметричните методи и защо чертежите са излишни?


За да бъдат произведени сложни форми, не е достатъчно да има чертежи. Всъщност, те стават безсмислени, защото няма как да изобразиш на чертеж сложна триизмерна форма. Може да покажеш моментна картинка от определен поглед, но това не е достатъчно, за да бъде произведена. Оттам-нататък влиза в роля тази допълнителна информация под формата на таблици, на параметри и най-важното - създаването на един много подробен виртуален модел на сградата, т. нар. Building information modeling (BIM), от който да се черпи информация за нейното изпълнение.


Вашата мечтана фасада?


Това, за което си мечтая, е истинска адаптивна фасада, някои от които видяхме по време на презентациите - такава, която се трансформира и се движи, адаптирайки се към средата.


Възможно ли е това у нас?


Въпросът е възможно ли е това по света. В момента се работи по прототипи за фасади, които да могат да трансформират сградата в зависимост от това за какво и как се използва тя, в зависимост от външните влияния и условия и т.н. Една фасада, която да действа като органичен елемент на едно тяло.

 

Интервю на Ема Димитрова