Facebook

Биоклиматични принципи, контролирани със съвременни разработки



09.12.2013 / 13:42 - citybuild.bg

Една от тях е системата за прозоречна автоматизация „Schüco TipTronic“.

 

В стремежа си да си създава комфортно обитаем дом или работни помещения, човечеството е развивало строителното изкусво винаги според ресурсите, с които е разполагало в даден период от историята. Последователно е използвало естествени убежища, като например пещери, след това се е развивало строителсвото с дърво, камък, тухли, бетон, докато накрая се е стигнало до днешните индустриално произведени строителни материали и технологии.

 

Всичко това нямаше да бъде възможно, ако човекът не беше открил все по-мощни и ефективни източници на енергия, които да използва за свои цели. Отначало е разполагал само със слънчевата енергия. След това започнало използването на дървото като енергиен източник, открита е парната машина, използват се изкопаемите въглища, петролът и природен газ, атомната енергия. Без тях развитието на индустриалната епоха и многократното нарастване на световното население нямаше бъде възможно.

 

Това изобилие на евтина енергия доведе да една тенденция на масово строителсво, което все повече се отдалечаваше от идеята за икономия на енергия и разглеждаше сградната обвивка по-скоро като преграда между вътрешното обитаемо пространсво и заобикалящата го природа. Вътрешния климат в днешно време се определя от активни системи като климатици, отоплителни, вентилационни инсталации и изкуствено осветление, което по дефиниция създава изкуствена среда с помощта на изкуствена енергия, която трябва да се заплаща на съответния доставчик. Как обаче може да се продължи оттук нататък, в условията на крайни и все по оскъдни ресурси, чиято цена няма изглед да намалява?

 

Част от решението може да бъде „Биолиматичната архитектура". Това наименование произхожда от стремежа да създаваме среда на обитаване, която е пряко свързана със заобикалящата ни среда и черпи ресурси от нея.

 

 

Какви са принципите на биоклиматичната архитектура?

 

Основната задача пред архитекта е да намери начин да превръща днешните сградни обвивки от „преграда" в пропусклива „мембрана". Ключова роля в този процес се приписва на дограмата поради няколко нейни свойства, които я отличават от другите строителни елементи, а именно:

 

-          Създаване на контролируем аеродинамичен отвор в сградната обвивка

-          Пропускливост за слънчева светлина и топлина

 

 

Системите на „Schüco" на АЛУКЬОНИГЩАЛ предлагат оптимизирани прозоречни конструкции и слънцезащитни елементи, който отговарят не само на параметрите, които трябва да осигурят, но и за тяхната дълготрайна функционалност и надеждност в експлоатационни условия.

 

Пропускливост на слъчева светлина и топлина

 

Доказано е, че слънчевата светлина е жизнено необходима за доброто функциониране на човешкия организъм и действа антибактериално. Изкуствената светлина, освен че използва изкуствена енергия, не може да я замени поради ограничения спектър на цветове, които излъчва, и може да доведе до депресии и нездравословни състояния. Освен това, през зимата слънчевото греене е безплатен източник на топлина. Само тези два факта имат значителен потенциал да намалят енергийното потребление в сградата, но само тогава, когато се проектира правилното разположение и големина на дограмата и слънцезащитните устроиства спрямо траекторията на зимното и лятното слънце. Само тогава може да се постигне ефективно осветляване на помещенията целогодишно, без те да прегряват през лятото.

 

Това изисква умен архитектурен подход и избор на качестени прозоречни конструкции и слънцезащита. Пренебрегването на тези фактори автоматично връща сградата към нуждата от скъпи, енергоемки инсталации, които подлежат на постоянна поддръжка, за да функционират и да поддържат вътрешен климат в приемливи порядъци за живеене.

 

 

Ефектът на естествената вентилация

 

Под естествена вентилация се разбира подмяна на вътрешен въздух с пресен външен, като подмяната се осъществява чрез прозоречен отвор. За тази цел е разработена системата за прозоречна автоматизация „Schüco TipTronic". Това е ново поколение електромеханичен обков, позволяващ пълна автоматизация на прозоречното управление и свързване в мрежа на група от прозорци.

 

 

През лятото подобна система може да има двойна функция: проветряване и охлаждане. Най-добрият пример за това е, когато спим на отворен прозорец, за да охлаждаме стаята през нощта. Този принцип може да се използва и за сгради, които не са постоянно обитавани, като например офис-сгради, които обаче имат голям разход за климатизация. При тях може да се прилага интегрирана в дограмата автоматизация, която да отваря прозорците през нощта, и сутринта да ги затваря без човешка намеса, в момента, когато външната температура се покачи над вътрешната. Този подход има потенциал да съкрати климатичните разходи почти наполовина.

 

Същата автоматизация може да се задейства и чрез датчици за качество на въздуха, като например влажност или концентрация на СО2, но и за дъжд и вятър. Доказано е, че човекът винаги реагира с закъснение на нуждата да управлява ръчно тези процеси, и не винаги присъствието му за тази цел е осигурено.

 

 

Като „страничен продукт" при използването на „Schüco TipTronic" може да отпадне частично или изцяло отделна инсталация за топло- и димоотвеждане в случай на пожар, поради способността на системата да работи и при високи температури.

 

 

Важно е да се осъзнае, че автоматизацията не е нещо сложно, и се прилага в много сфери на нашия живот с голям успех. Време е да използваме тези възможности и в управлението на естествените климатични условия на нашите сгради. Инвестицията се връща в приемливи срокове, а повишеният комфорт трудно може да се измерва в парични единици.

 

Биоклиматичните принципи не са нищо друго освен път обратно към хилядолетно познание за ефективно използване на безплатните ресурси на слънцето и естествените въздушни течения, но вече контролирани с възможностите на нашите съвременни разработки за прозоречни и слънцезащитни системи.

 

Биоклиматичната архитектура беше представена от инж. Тодор Димитров от АЛУКЬОНИГЩАЛ в рамките на Sofia Architecture Week.